Следи от Хомо сапиенс, които датират отпреди 300 000 години, напомнящи на съвременен човек, бяха открити в Мароко, съобщи Франс прес. Находката връща историята със 100 000 години назад във времето до появата на Хомо сапиенс.
„В тази находка са корените на вида Хомо сапиенс – заяви съавторът на изследването, експертът по човешка еволюция Жан-Жак Юблен от института „Макс Планк“ в Лайпциг: „Това гнездо на човешки останки е свързано с впечатляващи находки, сред които човешко лице и долна челюст. Вероятно става въпрос за най-цялостната долна челюст от Хомо сапиенс от Африка“. Находките са открити при разкопки през 2004 г. на обекта Джебел Ирхуд в северозападната част на Мароко.
Тогава учените констатирали, че „лицето на един от тези първи представители на Хомо сапиенс е като това на човек, който днес можеш да срещнеш в метрото“, отбелязва БТА. Юблен смята, че ако човекът от Джебел Ирхуд носи шапка, ще е трудно да бъде различен от днешните хора. Черепната му кутия обаче е твърде различна от тази на съвременния човек. Обектът, който се намира на 400 км южно от Рабат, е известен на учените. През 1968 г. там бяха открити останки от детски представител на Хомо сапиенс, кръстен Ирхуд 3.
Първоначално бе установено, че останките датират отпреди 40 000 години, а по-късно – че са на 160 000 години. Юблен и неговият екип започнали нови разкопки през 2004 г., за да уточнят възрастта на находките. „Човешките останки на обекта нараснаха от 6 на 22 и са от най-малко 5 индивида – трима възрастни, младеж и дете“, поясни ученият. Датирането на фосилите бе извършено от експерта по геохронология Даниел Рихтер от института посредством термолуминесценция.
На обекта са открити също парчета кремък и върхове на стрели и копия. „Вече открихме на различни места в Африка подобни сечива, които също датират отпреди около 300 000 години, без да разберем кой ги е създал“, отбеляза Рихтер. Учените сега са на мнение, че наличието на тези сечива може да бъде приписано на Хомо сапиенс. Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.
