Тежката изповед на майката на загиналата при катастрофата край Карнобат Неда

86

„Не съм я отгледала от килограм и осемстотин, за да ми я отнеме този … Искам да го боли както мен ме боли”, казва със сълзи на очи майката на 21-годишната Неда – Елица Петкова, цитирана от „Черноморски фар“.

Момичето загина в катастрофа преди две седмици. А шофьорът, причинил катастрофата, е 34-годишният неправоспособен водач Момчил Баев. В колата – „Опел Корса“, са били освен него и Неда, и нейната приятелка Милена с петгодишния си син.

Какво се е случило в онази майска нощ, знае само ключовият свидетел – Милена Драганова. Момичето все още е в бургаската болница. А в понеделник мина най-тежката й операция. За цял живот тя ще носи импланти заради счупени прешлени, има счупен таз, краката са натрошени, а освен всичко това Милена е и с епилепсия. Приятелката на Неда все още не може да повярва какво се е случило, но си спомня онази фатална вечер, на 18 май, когато Момчил Баев погуби живота на най-близката и най-свидната й приятелка. Цялата история Милена е разказала на майката на Неда – Елица Петкова. Жената поиска да осветли случая.

От няколко дни тя се опитва да си даде отговори на няколко въпроса – защо убиецът на дъщеря й Момчил се разхожда свободно в Бургас, ходи на работа и вероятно продължава да кара кола. Другият въпрос, който измъчва Елица след погребението – защо се бави толкова дълго разследването, а ключовият свидетел Милена все още не е разпитана.

Неда Пехливанова е имала четиригодишна връзка с Момчил. „Не успях да я вразумя, даже не знам какво хареса у този мъж”, ридае Елица.

В злополучната нощ Милена и Неда били в кафенето, когато пристигнал Момчил. Когато двете момичета затворили кръчмата и тръгнали да се прибират, Момчил си предложил услугите да ги закара до къщата, в която живеела Милена. Първоначално те отказали, но за да не го ядосват повече, все пак се съгласили. А домът бил само на 50 метра от заведението. Моментът, в който двете приятелки и синът на Милена били готови да слязат от колата, Момчил заключил вратите, усилил музиката и с мръсна газ напуснал селото, в посока село Детелина. Заради високата скорост, лошите атмосферни условия и неравностите по пътя, Момчил изгубил контрол над колата, излязъл извън платното и се преобърнал в крайпътната нива.

„Колата се преобръща към един след полунощ. Тогава детето ми е било живо. Милена е чула как пъшка и охка, искала някой да я завие, защото й е било много студено. Тогава Милена помолила петгодишния син да седне на краката на Неда, а тя легнала върху Неда, въпреки нечовешките болки, които усещала по цялото си тяло. Неда е била жива и е агонизирала”, разказва Елица.

Четири часа Неда била между живота и смъртта, ту викала за помощ, ту леко охкала. Само синът на Милена можел да се придвижва. Той намерил телефона на Неда и го подал на майка си, за да може тя да звънне. В шока и паниката, Милена вместо да набере 112, набирала 150 и 160 (това е записано в регистъра на телефона на Неда, който не е иззет като веществено доказателство, в момента го използва 15-годишната сестричка на Неда). Когато Момчил видял, че Милена търси помощ, изтръгнал апарата от ръцете й и го захвърлил в нивата. И продължил да пуши цигари. Полиция и Бърза помощ са дошли едва към 6 сутринта.

„Той не изпитва вина. Той е разиграл театър в полицията и се е разкайвал. Признал си, че е виновен. Не му вярвам. Оставил е детето ми часове да агонизира и не е помогнал с нищо… Как заспива, не знам. Защото аз не мога” – казва през сълзи майката на Неда.

Страшната новина за катастрофата Елица Петкова научава на другия ден в десет сутринта от следовател Марина Бозукова. „Не ми беше казано в прав текст какво се е случило. Само ме попита дали познавам Неда и откога не съм я чувала. Дори ме помоли да звънна на телефона й. Аз звъннах, в началото никой не вдигна, после телефонът се изключи. Върнах обаждането на следователката разтреперана, защото вече предчувствах, че нещо се е случило, но не предполагах , че ме чака най-лошото. Тогава Бозукова ми каза, че е имало катастрофа и едно от момичетата вече не се нуждае от лекарска помощ. Вече нищо не чувах, усещах само болка, болка… Тръгнахме с мъжа ми към болницата и не търсех в отделенията. Отидох в моргата и там видях моята Неда, нашата Неда“.

Всички познати на момичето разказват, че тя е била най-слънчевото, най-усмихнатото и най-харизматично момиче, което са познавали. Винаги била в добро настроение и притежавала уникалния талант всяка трагедия да превръща в комедия, да гледа от веселата страна на нещата.

Елица не може да приеме факта, че Момчил се разхожда свободно из Бургас, дори имала информация, че ходи на работа и се съмнява да е изоставил карането на кола. „Аз знам, че той няма книжка. Пред Неда казваше, че документът му е бил изтекъл. Но се съмнявам изобщо някога да е имал. Но смятам, че той още шофира. Затова искам да не е на свобода. Може да пострада някой друг. Аз се страхувам за другата си дъщеря. Страхувам се”.

Жената искала да пусне сигнал в полицията, но там намерила бездушие и отказ да подаде жалба. Затова тя вече е входирала молба до Окръжна прокуратура. В нея Елица Петкова настоява на Момчил да му бъде наложена мярка „Задържане под стража”. Семейството на Неда смята, че Момчил Баев може да се укрие или да извърши ново престъпление.