При примамливи оферти на онлайн търговци с ниски цени или бързи срокове за доставка, трябва да бъдем особено внимателни, когато натискаме бутоните „Съгласен съм”, „Приемам общите условия” и т.н.
Защото особено когато не сме прочели тези общи условия, в тях определено може да се съдържат различен тип уловки, включително от „абонаментни капани”, които да Ви обвържат по-дългосрочно. За това предупреди председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по БНР.
Повод за коментара е проведено в шест европейски държави проучване на шведска агенция по поръчка на Европейския потребителски център – Швеция, което показва, че над 3,5 млн. европейци страдат от т. нар. „абонаментни капани” и всеки от тях губи средно по 115 евро.
„Става дума за примамливи оферти, с кликването върху които Вие несъзнателно се абонирате за нещо, което не желаете и тези „СПАМ комуникации” всъщност водят до там, че при посочване на данни за Ваши платежни инструменти, абонаментите започват да вървят и след определен период от време Вие разбирате, че макар и да не сте купували нищо, само заради това, че сте с включили в група за търговия, заплащате ежемесечно някаква сума”, обясни Маргаритов. И изрази мнение, че това явление не е особено популярно в България. Според него, обаче, „всякакви порочни пазарни ниши могат да се отворят в скоро време поради продължаващото отваряне на пазара”.
Маргаритов отбеляза, че „прекомерно голямата доверчивост е проблем на съвременното общество като цяло. „От резултатите на това проучване се вижда, че и в държави като Скандинавските страни, Белгия, Австрия също се оказва, че хората са доста доверчиви, възприемат подобни „капани”, без да си дават сметка, че в някакъв момент се оказва, че сравнително голяма сума без тяхно знание и желание е източена от картите им. В този смисъл въпросът за доверието е по-сериозен и надскача границите на държавите. В случая ние говорим за онлайн потребление, което винаги може да съдържа трансграничен елемент”, добави той.
„Невинаги разширенията на съответните интернет адреси с кратките наименования на държавите, например .de или .uk означава, че този търговец е базиран в съответната държава. Възможно е само да е регистрирал домейна си там. Така, че допълнителните данни за това къде е базирана фирмата и останалата важна информация трябва да се търси”, каза още Маргаритов.
„Когато говорим за институционално противодействие, като пример може да бъде дадено това, което ние направихме по повод опита на единия от мобилните оператори да въведе непоискана услуга, която трябва да бъде заплащана от потребителя. Първоначално възприетият подход беше, че с SMS Ви информират – ако искате да се откажете, трябва да изпратите от своя страна SMS, за да спрете тази непоискана услуга. Обаче не може да бъде така – забранява го Законът за защита на потребителите. Това, което впоследствие стана, е че беше преустановено изпращането на SMS-и и нещата се промениха – това е предплатена услуга, трябва да заявите желанието да си предплатите. Операторът се съгласи да направи един буферен период, в който дори и да искате да си платите, а в последствие да пожелаете да се откажете, ще можете да си получите обратно заплатените пари”, каза още Маргаритов.
