На 25 май тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден).
Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите. Според народните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, тъй като се смята, че на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.
Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Тогава жената е трябвало да преспи с букет от билката до леглото ѝ, а до нея да бъде мъж, който не ѝ е кръвен роднина. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.
Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На Спасовден имен ден имат:
Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
