Трайното затопляне на времето води до увеличаване на активността сред кърлежите – очакван и предвидим ефект. Европейски епидемиолози предупреждават, че освен стандартните вирусни заболявания, пренасяни от паразитите, в Европа и Северна Америка се отбелязва ежегодно нарастване на броя заразени с кърлежово-пренасяният флавивирус, познат като повасан (Powassan virus), съобщава „Пулс.бг“.
Според данни на диагностично-референтните лаборатории Coppe, вируса спада към групата на енцефалитните вируси (засягащи мозъчните тъкани) от които в периода 2014-2016 година се регистрират ежегодно по 10-15 хиляди нови случая, все повече от които са причинени от повасан вируса.
Пренасяните от кърлежи енцефалитни инфекциозни заболявания са сред най-тежко протичащите инфекции на нервната система, познати на медицината. Всеки ухапан от кърлеж може да развие инфекция от вируса повасан – независимо от пол, възраст и имунна сила. Според статистиките на Coppe, близо 15% от инфектираните и прояваващи симптоми не оцеляват тежкото заболяване, а минимум 50% от оцелелите остават с дълготрайни неврологични увреждания, които могат да се превърнат и в доживотни, пише pik.bg.
Повечето инфектирани не развиват симптоми, но хората които имат тази несполука ги проявяват от 3 до 7 дни след ухапване от кърлеж. Основните симптоми са грипоподобни, с ясно изразена повишена температура, глабоволие и отпадналост. Други симптоми включват сънливост, дезориентация, повръщане, хипотония и паметови нарушения.
Не е открита ваксина срещу заболяването, ефективно лечение също не съществува. До 2012 година САЩ имало около 60 доказани случая на заразяване с повасан-вируса всяка година, в Европа около 110, в Канада – около 30.
Повече от 50% от кръвните проби на диви животни (елени, сърни, диви кози, чакали) тествани през 2013 година били положителни за повасан-вируса. Той не причинявал заболявания при тях, но самите животни се превръщат в огнище на заразата. Това превръща тревните площи и тучните пасища в близост до диви гори и най-вече – ловни стопанства в особено вероятно място за среща с кърлежи, пренасящи вируса в края на пролетта и началото на лятото.
