Днес се навършват 31 години от аварията в съветската Чернобилска атомна електроцентрала, в Украйна.
Тя се приема за най-тежката в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е едното от 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места.
На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
В конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК обаче има допуснати редица грешки, една от които се оказва фатална. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от пожара, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Радиационното замърсяване засяга територията на 17 държави, включително и България. У нас информацията за случилото е оповестена със закъснение от няколко дни.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
В първите часове от зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са били пожарникари и спасители, опитващи се да овладеят аварията, неуведомени за опасноста от радиоактивен пушек.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.
Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война.
Миналата година, 30 години след трагедията, в „зоната на смъртта“ беше построен нов изолиращ саркофаг, финансиран предимно от Г-7 и други европейски държави.
Електроцентралата се очаква да бъде напълно демонтирана до 2065. На 3 януари 2010 г., украинското правителство приема закон в тази насока.
Източник: trud.bg
