Нехранителни продукти с изтекъл срок на годност могат да бъдат продавани, но само ако не представляват опасност за здравето. Те задължително трябва да бъдат отделени на специално обособени места и да е известна причината за това, разяснява председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в интервю за в. „Труд”.
При хранителните стоки обаче не е така. Те могат да бъдат предлагани за продажба само докато са в срок на годност. Потребителите трябва внимателно да избират, защото промоционалните кампании не са показателни по отношение на това обстоятелство. „Търговецът би могъл да намали значително цената много преди да изтече срокът на годност, както и да не я намали малко преди това”, коментира Маргаритов в отговор на въпрос във връзка с практиката на някои големи хипермаркети в Европа да редуцират до 50% цената на хранителни стоки с оставащ един месец срок на годност и рискът у нас да се предлагат продукти извън срока им на годност на реални цени.
Той припомня, че с промените в Закона за ДДС в България вече може да се дари храна с изтичащ срок на годност, без да бъде облагана с данък. Според него това би насърчило търговците по-често да се възползват от тази възможност. Още повече, че според статистиката, всяка година около 670 000 тона храна бива изхвърляна.
По отношение на контрола от страна на КЗП върху продажбата на хранителни продукти Маргаритов откроява две основни групи нарушения. „Едните са чисто административни, например несъответствие на цената върху самия продукт с тази върху етикета. Такъв тип нарушения се санкционират от 300 лв. до 3000 лв. Има и друга група нарушения, т. нар. нелоялни търговски практики или опитите на търговците да измамят своите клиенти, като или спестят част от информацията, или предоставят невярна такава”, посочва председателят.
Той дава пример със заведение в разгара на летния сезон, което е обозначило цените си в евро, за да заблуди потребителите, че в него е два пъти по-евтино. „Тук се числят и несъответствията между реалното качество и какво пише в етикета – това са имитиращите продукти. В тези случаи санкциите са по-сериозни и могат да стигнат до 30 хиляди лв. първоначално, а ако нарушението се повтори, и до 50 хил. лв.”, добавя Маргаритов. Той намира за правилно „да се мисли в посока оптимизиране на законодателството, затягане на контрола и увеличение на санкциите, защото когато санкцията е процент от оборота на даден търговец, тя е по-справедлива”.
Сред най-фрапантните установени по сигнали на граждани нарушения е невярна информация за произхода на риба в консерва. „На етикета на сьомга беше отбелязано, че тя е норвежка, впоследствие обаче потребителят е видял с малки букви изписано мястото, където е уловена рибата. Оказва се, че това се е случило не в Норвегия, а в близост до Япония, в района на централата Фукушима, която неотдавна претърпя авария”, посочва Маргаритов.
При свои тематични проверки контролният орган също е констатирал сериозни несъответствия. „Има случаи, в които на пръв поглед нарушението не е толкова съществено, но може да крие рискове за здравето на потребителите. Например, открихме, че върху вносен продукт – песто, надписът на българския етикет не съдържа всичките съставки, а в продукта имаше алергени. Както знаете, за определен тип заболявания алергените може да са опасни. При друга проверка в голямо заведение на морето установихме скрит наливен алкохол около сто литра. Експертите ни забелязали, че бутилките на бара са пълни догоре, но са отворени. За щастие алкохолът не беше фалшив, но е налице тежко нарушение”, казва още председателят.
В интервюто Маргаритов отбелязва и това, че на европейско ниво все по-често се обсъжда възможността за изравняване на правилата в конвенционалната и в онлайн търговията по отношение връщането на стока без дефект. Той е категоричен, че такова решение ще е изцяло от полза на потребителите и ако бъде заложено в регламент, нашето законодателство ще трябва да го възприеме.
