Този въпрос повдигат от Местната гражданска инициатива в Ловеч. От 2011 г. Покритият мост – емблемата на гр. Ловеч и уникално архитектурно-историческо творение е отразен кадастрално с трайно предназначение като „сграда за търговия“ – без каквото и да е допитване до гражданите, разказа пред Novini.bg.
Емилия Герганова от Местната гражданска инициатива. Покритият мост в Ловеч е направен като паметник на Кольо Фичето и попада под защита на Закона за културното наследство, заяви тя.
По думите й промяната на кадастралния статут на моста е направена с цел да се усвоят пари като се кандидаства по Оперативните програми за енергийна ефективност и да се санира моста. Преди време е имало идея мостът да бъде боядисан в бяло, но тогава ловчанлии са се вдигнали против това. Тогавашният и настоящ кмет на общината се е обявил срещу каквато и да било намеса срещу символа на Ловеч, посочи Герганова.
Опитахме се да върнем статута на моста какъвто е. Мост не може да се санира, заявява тя категорично, но търговска сграда – може. Строен и препострояван отново и отново като мост, с течение на десетилетия е бил и главна пътна артерия – част от републиканската пътна мрежа… сега вече е Покрит Мол, не мост, каза Герганова. Аз разбирам да е някоя съвсем обикновена сграда – но мостът се намира в резервата Вароша. Поне едно нещо оправиха – от частна общинска собственост го направиха публична, каза още тя. Чрез двама независими общински съветника от местната гражданска инициатива са направили предложение да се промени кадастрално статута на моста и по думите на Герганова “да се оправи тази бумащина”. В четвъртък на 27 арпил ще бъде обсъден казуса в общинския съвет. Не очаквам статутът на моста да бъде възстановен, заяви обаче Емилия Герганова.
Тя направи сравнение с казуса в Копривщица… Мостът в Ловеч е мост, категорични са от гражданската инициатива. Ловеч е имал традиции в строежа на покрити мостове още от началото на 19-ти век. Те са построявани отново и отново, винаги на приблизително едно и също място над реката, с една и съща функция – търговско-транспортна. От първия известен такъв мост, описан от Ами Буе през 1838 г. до настоящия му вариант – паметник на Уста Колю Фичето, изграден почти два века по-късно. Възниква един въпрос, който до момента не е получил своето разумно и логично тълкуване, или поне не и в писмена форма. Защо ловчалии са градили покрити мостове, със собствени сили и средства и то по времето и на територията на Османската Империя?
Според официалната теория – някои пътешестващи из Европа търговци са искали Ловеч да прилича на развитите градове и поради тази причина са решили да започнат традицията с покритите търговски чаршии, използвайки пространството над река Осъм и същевременно да построят връзка между двата бряга, която да ползват всички – хем удобно, хем пък и практично. „Ще направим мост, който да ползва и турския аскер“ дава резултат и благословията за строежа е дадена. Теорията е достатъчно правдоподобна, но за пред властта – истината вероятно може да се крие на още едно място. По това време и наред с епохата на Възраждането, в Османската Империя се провеждат редица реформи. Това включва и значителното увеличение на данъчната тежест в поробените земи с редица нови налози, които да допълват хазната на султана и да финансират военните действия. Всеизвестен факт е, че по онова време в Ловеч е имало изключително практични, умни и прозорливи хора, начетени и образовани, които – водени от пословичната еснафска спестовност – сигурно са съзрели възможност да спестят някоя пара и от налозите. Вероятно е занаятчийската дейност, осъществявана от ловешките майстори в дюкяните върху моста над река Осъм, да е била облагодетелствана откъм налози, берии и такси – защо да се изтърва такава възможност да надхитриш османските власти, пък и да си въртиш занаята там, дето минава целият град?! Сигурно дори Османската империя чрез местните властници е имала уважение към предприемчивостта на местния еснаф, та не са предприели никакви мерки спрямо действията на хитрите ловешки майстори, работещи над реката.
Тази история не намира място в книгите за традицията на Ловеч в строежа на покрити мостове, но – знаейки за нравите на местните майстори, тя може би не е съвсем за пренебрегване. Тя не намира основа и в съвременната освободена България, в която реките са изключителна държавна собственост, а мостовете са с различни статути според предназначението и категорията си. Така и този уникален мост – възстановеният паметник на самоукия строител Уста Колю Фичето, има различен от този на останалите мостове, и при това абсурден статут – на „сграда за търговия”, посочват от местната гражданска инициатива.
