Американски инженери разкриха сложното взаимодействие на сили, заради което връзките на обувките се развързват сами, докато вървим, съобщиха АФП и Би Би Си, цитирани от Дарик.
При стъпването на земята възелът се разтяга и разхлабва. Люлеещото движение на крака пък въздейства на връхчетата на връзките и те започват да се плъзгат. Общият ефект е „като от невидима ръка, разхлабваща възела и теглеща крайчетата, докато всичко се развърже“.
При тичане кракът удря земята със сила седем пъти по-голяма от тази на тежестта. Като реакция възелът се разтяга, а след това се разхлабва. Докато се разхлабва, кракът се залюлява и това поражда сила на инерция върху крайчетата на връзките. Това предизвиква развързването им още до втората крачка.
С камера на забавен каданс и серия от експерименти с различни връзки, инженерите от университета на Калифорния Бъркли установиха, че заради сложното взаимодействие на силите развързването не може да бъде предотвратено. Някои връзки наистина се връзват по-добре, но при движение върху всички действат еднакви фундаментални сили.
„Интересното нещо при този механизъм е, че връзките могат да си стоят добре продължително време и чак когато започнете да се движите, се появява разхлабването, което поражда този лавинен ефект, водещ до развързването им“, каза Кристин Грег от екипа.
Резултатите от изследването могат да бъдат приложени и за други структури, например ДНК или микроструктури, които се разграждат под въздействието на динамични сили.
„Това е първа стъпка към разбирането защо някои възли са по-добри от други, което досега не е правено“, каза ръководителят на екипа Кристофър Дейли-Дайъмънд.
Други тестове показаха, че някои техники на връзване са по-добри, но никоя не е абсолютно сигурна.
