В Холандия днес се провеждат парламентарни избори, чийто резултат е по-непредвидим от всякога. Той ще има значение и за бъдещето на ЕС. Холандците ще трябва да избират между 1000 кандидати от 28 партии. Очаква се 150-те места в долната камара да бъдат разпределени между 14 от тях, като някои формации ще имат само по един депутат. Социологическите изследвания сочат, че ще са нужни поне 4 партии за формиране на управляваща коалиция, предава Блиц.
Непредвидимост носи и антиислямската Партия на свободата на популиста Герд Вилдерс, която традиционните формации отхвърлят. Очаква се тя да вземе до 25 депутатски места, колкото ще има вероятно и най-голямата сила – Народната партия за свобода и демокрация (НПСД) на премиера Марк Рюте. На днешните избори се гледаше като на тест за антиимигрантските настроения в страната дори преди спора с Турция, който изведе имиграцията и национализма на първо място в политическия дневен ред.
Сега въпросът е дали този спор ще облагодетелства Вилдерс или премиера Рюте, чийто кабинет забрани на турски министри да участват в митинги в Холандия. Според политолога Кристоф Якобс, цитиран от Ройтерс, Холандия винаги се е отличавала с множество малки политически партии. Новото сега е, че т. нар. големи партии са станали твърде малки. Най-вероятен вариант е едно нестабилно правителство на малцинството с участието на НПСД, ляволибералната Демократи-66 и дясната Християндемократическа партия, които се очаква да получат общо 63 места в парламента. Резултатите от холандските избори, а по-късно през годината и от изборите във Франция и Германия будят силен интерес и по друга причина. Те ще покажат също дали след Брекзита и избирането на президента Тръмп в САЩ сегашните настроения против традиционните политически партии непосредствено застрашават оцеляването на Европейския съюз.
