Със заупокойна литургия на 4 март в Свищов ще бъде отбелязана 40-годишнината от земетресението, при което загинаха 109 души. Спасителната операция е продължила до 11 март, припомни във Велико Търново полк.
Тодор Георгиев, участвал в нея през 1977 г. Тогава той е бил служител в криминалния отдел на МВР във Велико Търново и непосредствено след труса е командирован в Свищов. В продължение на 40 години Георгиев съхранява оригиналния протокол, в който са описани имената на жертвите, възрастта и професиите им. Сред тях са 27 деца. Според заключенията на патоанатомите причината за смъртта в 90% от случаите е задушаване, посочи той. Тодор Георгиев си спомня, че на третия ден след земетресението в Свищов е пристигнал тогавашният държавен ръководител Тодор Живков. Той е поискал информация за загиналите, от които 15 са били инженери, 11 служители на МВР, шестима учители и четирима директори на институции.
Общоградско възпоменание правят в Свищов за жертвите от земетресението през 1977 г. В петте дни след земетресението с магнитут 7,6 по Рихтер с епицентър Вранча, когато са провеждани спасителните операции, са следвали вторични трусове. В дейностите са се включили над 80 униформени от районните управления на МВР от целия регион, както и военни от поделенията в Свищов, Велико Търново и Белене, каза Георгиев. Задачата им била да разчистят руините, да помогнат за спасяването на хората и да осигурят кордон срещу мародерства. Оригиналният протокол с имената на жертвите, съхраняван от Тодоров ще бъде дарен на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Земетресението от 77-а е една от най-черните дати в българската история. Ужасът, който преживяват хората в тази мартенска вечер, трая само 77 секунди, 77 секунди на паника и страх.
Малко история:
Денят е 4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати и безшумно, но коварно раздвижва земята под Свищов. И до ден-днешен се спори за броя на загиналите. Според някои те са 114 души, според други – 120. Има и такива, които говорят дори и за близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак, токът спира веднага. Паника обзема свищовлии, които се опитват да избягат сред падаща мазилка и срутващи се комини далеч от сградите.
Недосъбудените деца хленчат, жените истерично бърборят, мъжете мълчат и гледат загасналия и замрял град. Това са късметлиите. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъзват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Трошат се бензиностанциите, уплашени хора наливат бензин в колите си и бягат. Първият трус е вертикален. Следващият трус е хоризонтален. Някои стари къщи започват да поддават и падат. Цепят се стени, падат комини. Всички са навън в гробна тишина. Пътят към болницата е затворен, паднало е голямо общежитие – срутил се е жилищният блок на “Свилоза”.
В близост до училището „Алеко Константинов“ е паднала друга сграда. Засегната е и църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 година. В мрака от руините се чуват стенания и звук от включени на батерии транзистори. Милицията чака разпореждания от свиканото събрание на градския комитет на партията, а връзка с останалия свят няма. Започва тежка и кървава работа по изваждане на оцелелите. Налага се да се вземат тежки решения. Все още живи хора, затиснати под зидове и бетонни плочи, са изоставени, за да може да се помогне на други, където това е възможно без техника. Чак на разсъмване се появяват помощници.
Започват да идват линейки и милиция. Точният брой на мъртвите все още е неизвестен заради липсата на официална информация. Между 120 и 250 души, според различни източници, остават смазани под развалините на рухналите жилищни блокове. Коридорите на болницата са превърнати в голяма морга и в тях са наредени телата на загиналите. В зловещата редица има малки детски трупчета, младежи, застинали в мига на бягството. Има семейства, скупчили се в отчаян опит да защитят децата си, загинали под телата на своите родители.
