Оказа се, че в това да преследваш и ловиш бежанци не само няма нищо нередно, но може да се превърне и в професия. В Унгария официално обучават ловци на бежанци.
Полиция вече е вербувала хиляди млади хора и ги обучава. От април участниците в този курс ще преследват бежанци по границата и ще ги извеждат от страната. Ако се налага, ще използват и оръжие, писа blitz.
Обучението на т.н. ловци трае шест месеца. Новото полицейско подразделение се финансира от правителството.
Какви са хората, които искат станат ловци на бежанци? Даниел Золтан е бивш погребален агент. „Мисля, че трябва да защитаваме границата. В миналото беше така. И в бъдеще ще бъде крайно необходимо“, смята Золтан.
Не е трудно обаче да си представим какво са длъжни да мислят новите ловци на бежанци. Когато първите новобранци полагали клетва, премиерът на страната Виктор Орбан ги заклел с думи:
„Има хора, които вярват, че мигрантите искат да живеят според европейските закони и традиции. Това не е вярно. Те носят терор, насилие и престъпност в Европа.
Благодарение на нашата полиция, ние сме една от най-сигурните европейски страни. При нас няма тероризъм. При нас няма ТИР-ове, коити газят празнуващите хора“.
Всеки ден полицаи и войници атакуват бежанци по границата и ги връщат обратно в Сърбия. Без процедура по предоставяне на убежище. Съответният граничен командир не коментира тази практика само обяснява колко неотложно необходими са ловците на бежанци.
„Всеки ден над 100 души се опитват да преминат нелегално през граничната ограда. Ако я нямаше оградата, техният брой щеше да бъде още по-голям. Всички колеги знаят, че ние тук охраняваме външна шенгенска граница и спазваме предписанията“, казва Жолт Гуляш, полковник от полицията.
Например Фарад – бежанец от Афганистан. Той живее в палатковия лагер близо до оградата на границата със Сърбия. Седмици наред температурите там падат нощем до минус 20 градуса. Фарад обаче предпочита да мръзне по-близо до ЕС, отколкото да се подложи на опасността да го репатрират от някой официален сръбски бежански лагер.
18-годишният афганистанец е заклещен в балканския маршрут от почти една година. Както и десетки хиляди други бежанци.
„Нощите тук са много студени, но поне сме на сигурно място. Всичко е по-добре, отколкото в Афганистан. Там нощем не смеех да мигна, защото всеки момент можеше да дойде някой и да ме убие“, разказва момчето.
Това обаче не е толкова лесно. Бежанският лагер в Суботица е предвиден за 50 души, а в него са настанени стотици – главно семейства, непълнолетни и ранени. Покривът капе. Пари няма, перспектива – също.
Самир от Еритрея опитал да прескочи оградата. Унгарската полиция го заловила, набила го и го върнала обратно в Сърбия. Сега поне има легло, защото е със счупени ребра.
„Отнасят се към нас като хора втора класа. Явно не сме заслужили да ни пуснат да пътуваме по-нататък. Не знам защо ЕС гледа така на нещата. Дори към кучетата се отнасят по-добре. На европейците им е все едно за нас“, смята Самир.
В Сърбия има 10 хил. бежанци. През седмицата Унгария пропуска в транзитната зона до десет души дневно. Пълна мистерия е как ги подбират. В много случаи се намеква за подкуп.
„Правителството знае, че арестуването на бежанци нарушава европейското право, но със затягането на законите преследва определени политически цели“, казва Марк Кекеши от хуманитарната организация „Мигсол“.
„Унгарското правителство иска да покаже на обществеността, че видите ли, ние вършим черната работа вместо ЕС. Освен това новите мерки са вътрешнополитически послания. Мисля, че това е мрачната популистка представа на Орбан: колкото по-зле са бежанците, толкова по-добре сме ние!“, допълва Кекеши.
