Навършиха се 144 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола.
Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Той носи монашеското име Игнатий, а година по-късно става дякон. Получава прозвището Левски заради проявената храброст и ловкост. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов. Дяконът започва изграждане на революционни комитети в България, които да се превърнат в центрове българската революция.
Заради революционната му дейност на 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това – на 21 януари 1873 г. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не успява.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
