На 3 февруари християнската църква почита св. Симеон Богоприемец.
Легендата за него разказва, че именно той пръв поел в ръцете си младенеца и го въвел в Божия храм.
Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича „Стар“ или „Зимен Симеон“. Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.
Зимният Симеон се смята като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – „хаталия, „нишанлия“ ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана – да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември.
