На този ден имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка
Информация за Атанасовден:
Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов.
Традиции и обичаи на Атанасовден
Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова празникът е известен още и като Среди зима.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
Поверия
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.
Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
На Атанасовден празнуват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата трябва да бъде омилостивена, по същия начин на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова жените отново пекат малки питки, които дупчат с вилица по кората, за да не може шарката да дупчи кожата по лицето на малките деца.
Жените отново не шият и не плетат, за да не се убодат, понеже през тези дни раните трудно зарастват.
В някои части на страната за Атанасовден правят курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и против различни болести.
Не случайно пилето (в краен случай кокошка) трябва да има черна перушина. Вярва се, че тя притежава магична сила – пази от болести, уроки и магии.
Друга характерна храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето хубаво, в миналото излизали на някоя поляна, за да играят хора и да се люлеят на люлки.
На този ден всички ние, православните християни, почитаме паметта на Св. Атанасий Велики(295-373г.). Според легендата, той и брат му Андон били ковачи. Един ден, докато двамата братя работели в ковачницата, желязото прегряло в пещта и тогава Атанасий бръкнал с голи ръце, за да го извади. Когато си вкарал ръката в огъня обаче, той погледнал в същия миг кучето си, което със свити лапички го гледало, сякаш недоумяващо какво прави неговият стопанин. И в този миг гениална идея озарила Атанасий. Хрумнало му да направи инструмент във вид на кучешките лапи, с който да може да вади желзото от пещта. Този инструмент днес наричаме клещи. Брат му му помогнал в изобретението и така Антоновден и Атанасовден се честват като дни на всички ковачи.
(18 януари) е Атанасовден и се почита паметта на Св. Атанасий
Това, с което Атанасий остава в историята като светец обаче, е неговата заслуга към християнството. Роден в столицата на Египет – Александрия, в бедно християнско семейство, Атанасий получил много добро образование и още на 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон.
Постепенно Атанасий придобивал все по-голяма популярност, а името му става световно известно по онова време с участието му в прочутия Вселенски събор в Никея. Там той се обявил твърдо против свещеника Арий, който смятал, че Иисус Христос е по-низш от баща му Бог. Атанасий успял да прогони от църквата Арий и на него е оказана честта да се смята, че е съхранил любовта към Христос. След смъртта му, Православната църква го обявява за светец.
Това е историята на Св. Атанасий Велики, когото почитаме на днешния ден – 18 януари. Много християни обявяват началото на пролетта именно с Атанасовден, защото легендата гласи, че Атанасий отишъл в планината и се провикнал „Иди си, зимо – идвай, пролет!“.
