За отделните сеизмични зони на България честотата на катастрофалните земетресения достига до хиляди години, докато в Румъния средната честота е 40-50 години, пише БЛИЦ.
Няма никакво място за сравнение. По отношение на катастрофалните земетресения сме нещо като Обетована земя. Това заяви в предаването пред БНР проф. Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
„Изследванията, които правим, ни дават основания да твърдим, че нямаме натрупани такива големи напрежения, докато румънските колеги и международните експерти не могат да кажат това за вранчанското дълбочинно огнище.
Очаква се там да продължават тези катастрофални земетресения с относително висока честота, докато честотата на тези земетресения с магнитуд 7, които могат да доведат до сериозно въздействие върху жилищния фонд и инфраструктурата, при нас стават на стотици години“, поясни професорът.
Учените от БАН определят максималната степен на въздействие върху страната на земетресението във Вранча до пета и то в близките до Румъния населени места.
Сеизмичните вълни пристигат безпрепятствено на големи разстояния, затова земетресението се усеща в много широк ареал, но остава само в сферата на усещанията, на въздействието върху психиката на хората, обясни проф. Ботев:
„Умерени по сила земетресения във Вранча се случват относително често, но дълбочината ги прави относително безопасни, с магнитуд от 5-5 до 6 стават земетресения в рамките на четири-пет години. Такива земетресения не водят до сериозно въздействие върху инфраструктурата. Катастрофалните земетресения там не са рядкост, през 40-50 години стават земетресения с магнитуд, по-голям от 7.“
