Екип от археолози попадна на уникално златно сърце, което е било апликирано върху дреха на знатна особа, най-вероятно съпругата на цар Петър /927-970/ царица Мария. Украшението, изпълнено по техниката на клетъчния емайл, е открито на метър дълбочина в последните дни от проучването на Жилищния дворец на царската фамилия. Находката е уникална, след намирането на Преславското златно съкровище през 1978 г. не е излизала толкова добре запазена ценност, принадлежала на владетелската фамилия. Това разказа доц.д-р Стойчо Бонев ръководител на разкопките на резиденцията, която се проучва от осем години. Такива находки има само в световни музеи, Ермитажа, Лувъра и сред тези големи колекции е и преславският музей, където в петък сърцето беше показано пред журналисти и ще остане там, пише труд.
Безспорно царският накит е произведен в Константинопол и е творение на императорско ателие през X век. Може да се направи само предположение, че е част от Преславското златно съкровище, каза доц.Бонев. Бижуто е с 5 цвята емайл – синьо, зелено, вишнево, бяло и слонова кост, които са върху 23-каратова златна подложка. Над 1000-годишното сърце е шедьовър, който няма стойност, никой не би се наел да го оценява. По време на разкопките пръв на него попаднал директора на преславския музей Пламен Сланев, който е част от проучвателния екип заедно с д-р Радостина Георгиева. Златната находка е открита по точно в двора на жилищния дворец. Не е ясно как е попаднало там.
Преди дни археолозите са открили и изключително красиви части от варовикови плочи, образци на декоративната скулптура, които са украсявали стените на централната зала на двореца. Те са били резбовани от преславски майстори и са с перфектно запазени палмети, розети, повлеци и кръстовидни изображения. Вече са показани на специалисти от Ермитажа, който поздравяват преславския екип за попаденията.
Смята се, че владетелската резиденция е заемала терен 22 м./19 м. Основите, широки два метра, са носили поне три етажа. Направена е нейна 3D възстановка, която дава мащабна представа на посетителите за красотата на уникалната постройка. Смята се, че западната й фасада е завършвала с колонада – 7 колони по 70 см в диаметър. Дворецът е строен 28 години и е започнат още от цар Борис, смята доц. Бонев.
Целият историко-археологически резерват е под денонощно наблюдение от видеокамери, има и жива охрана. В района сега се работи по разкопките на нова сграда, чието предназначение още не е известно.
Тази година проучванията на владетелската резиденция се реализират с 8 000 лв. приходи на общинския археологически музей, отбеляза кметът на Велики Преслав Александър Горчев, историк по образование. Иначе държавата е дала обидно малко средства по 6 000 лв. на други два екипа. „Столица носител на Златния век на българската просвета и култура не заслужава такова отношение по въпросите свързани с проучването“, отбеляза Горчев. Според него тук има работа за десет екипа, който да проучват района 1000 години.
