България е с висока сеизмична активност – 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица, съобщи blitz.bg.
През първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6 по скалата на Рихтер.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция в София.
На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7.1 и 7.8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни. Следващата година, на 8 октомври 1905 отново Струма е разтресена от земетресение магнитуд 6,4 по Рихтер
В района на Горна Оряховица са регистрирани 3 земетресения със сила от 7 по Рихтер през 1908, 1909 и 1913 година.
Трус с такава мощ има и в Поповица и Гълъбово, Пловдивско през 1928 година. Земетресенията са с магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер. Те засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
На 14 април 1928 г. Силен земен трус има в Чирпан с магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днес Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
Силни земни трусове има и в Шабла и Калиакра през 1901 г. – двете земетресения са с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
През 1942 г. е разлюлян Разград. Земетресението е с магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
