За снимката на Пламен Орешарски, която бе изгорена пред парламента по време на протестите срещу него, нямаше такъв отзвук. А тогава той беше министър-председател. Така започна разговорът на Слави Тифонов с водещия на „120 минути“ по bTV Светльо Иванов.
Не одобрявам постъпката на сценариста на моето шоу Филип Станев, но това е негово право. Свободата на словото стои най-отгоре. Имам договор с bTV – и ние, и bTV се съобразяваме с основния закон – конституцията.
В моето съзнание съм подредил всичко в приоритетна стълбица – най-отгоре са законността и моралът. Но всичко зависи от ситуацията поради тази причина няма еднозначен отговор.
Не е незаконно това, което направи Филип (става дума за това, че сценаристът на шоуто Филип Станев скъса в ефир снимката на президента Росен Плевнелиев – б.р.), но е емоционално, твърде емоционално. Но това е негово право. Не знаех за това, което ще направи Филип – може би бих го спрял. Но президентът го е предизвикал с това, че е изключително слаб президент.
Не съм съгласен с Филип, но – и аз като Волтер, бих умрял затова той да има свободата да направи каквото си иска. И какво оттова, че скъса снимката на президента? Има право, може би не е морално, но не е незаконно. Сега няма да какво да се извинявам на президента, направих го миналата година.
Никога не съм казал, че правя партия и влизам в политиката. Защо все това ме питат, а не дали ще ставам екшън герой.
Договорът ми с bTV изтича на 1 септември. След това ще направя, каквото се наложи, съобразно обстоятелствата. Ако се наложи, ще направя необходимото, за да се грижа за хората, за които се грижа.
Референдумите трябва да станат част от нашия живот като в Швейцария. Хората трябва да бъдат питани по всички въпроси, те са интелигентни. Включително и за мажоритарни избори.
Не знам как се прави революция, но всеки ден всеки човек прави някакви жертви. Като човек готов да се бори за принципи и идеали, ще участвам в революция – не знам като какъв.
Няма да се кандидатирам за президент, но ще направя каквото е необходимо.
Гордея се с екипа си, въпреки че звучи егоцентрично. Това са хората, с които работя – те са моето семейство. Чест и щестие да работя с тях.
Всяко нещо си има цена – ако работиш това, което работя аз, си публичен, но това е цената. Не се възприемам като жертва, но е логично като си публичен да има и неистини. Че не съм се оженил, е мой избор. Имам приятели, родители, вероятно някой ден ще се оженя.
За нищо на света не бих се махнал оттук. Пробвах в чужбина и установих, че няма да мога. Приемам родината си като мое семейство.
