През месец май започва развитието на популации от кърлежи и рискът от заразяване с инфекции нараства. Най-опасните болести, които се разпространяват в България са лаймската болест, марсилската треска и кримската хеморагична треска. Най-често заразяването става при ухапване, но е възможно инфекцията да бъде пренесена и при смачкване на кърлежа, както и при контакт на насекомото с очите или наранена кожа.
Как да се предпазим от кърлежите?
Препоръчително е да се носи светло, затворено облекло, когато се излезе сред природата. Така кърлежите са по-лесни за откриване и отстраняване. Могат да се използват препарати за отблъскване на кърлежите. При излети и ваканции трябва тялото да се оглежда за впити кърлежи, най-уязвими са подмишниците, корема, окосмените части на главата и гънката зад коляното. Кърлежите се пренасят и от домашни животни и за това досегът с бездомни кучета, котки, гризачи и диви животни трябва да се избягва.
Ухапан съм от кърлеж, как да постъпя?
След откриването на кърлеж е най-добре да се потърси лекарска помощ при първа възможност. При опит за изваждане на кърлежа е възможно част от него да остане в тялото и да предизвика инфектиране.
Ако нямаме възможност да се обърнем към лекар можем да се обърнем към няколко възможности, които са с минимален риск за здравето ни. Напояваме памук с олио и го задържаме на мястото на ухапването, докато то се омазни. Напояваме друг памук с газ или амоняк и също го поставяме за кратко на мястото. Хващаме кърлежа и внимателно го издърпваме, като леко завъртаме по посока на часовниковата стрелка. Ако забележите черна точка, това означава, че главичката на кърлежа е все още в кожата. Тогава лекарската интервенция е задължителна. Само лекарят може да прецени дали има вероятност от заразяване с инфекции.
Какво още не знаем за кърлежите?
Всеки кърлеж има четири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендузи, а двата чифта задни крачета – с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендузи, които спомагат за прикрепването му при копулация. Истинският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10 – 0,16 мм.
Кърлежите предпочитат топли и влажни места и живеят не само в равнината, а и на височина от 2000 м, когато климатът е подходящ. Те са слепи и глухи, но на края на предните си крачета имат рецепторен орган, който реагира на механични, термични и химични дразнения. Така кърлежите регистрират кога покрай тях преминава човек – те „улавят“ движението, телесната му топлина и издишания въглероден оксид.
Когато са гладни, кърлежите пълзят по върховете на тревата и другата растителност като изминават до няколко метра. Те започват да дебнат, размахвайки крака във въздуха в търсене на гостоприемник. Когато гостоприемника се отърка в растението, кърлежът се освобождава от него и пропълзява върху гостоприемника.
Автор: Мартин Лазаров
