БСП – партия на хората!

48

Красимир Янков е депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ. Член е на НС на БСП. Кандидат е за председател на партията

– Г- н Янков, вие първи заявихте категоричното си желание да се кандидатирате за председател на БСП. Какво ви мотивира за това решение?
– С това, че огласих готовността си да се кандидатирам, исках още в началото на кампанията да дам нов облик на процедурата. Номинациите за председател по сега действащия регламент създават условие да се ползват само за пиар кампании от някои кандидати или други се възползват за манипулация върху делегатите на конгреса. Правото за оттегляне на кандидатурата от трибуната на конгреса и даването на подкрепа за друг кандидат е допустима, но не съвсем коректна процедура. Смятам, че трябва да има промяна в устава и месец преди стартирането на цикъла отчети и избори, кандидатите за различни позиции да заявят своята готовност и само техните кандидатури да се допускат за номинация. Организациите ни трябва да имат възможност да подкрепят реални кандидати, които отговорно да участват в процедурата по избор.
Мотивите ми да се кандидатирам за лидер на БСП са в резултат на подкрепата на мои другари, с които ни обединява единомислие за необходимостта от нова политика на партията, свързана безусловно със смяната на настоящия председател.
– С кои пет думи бихте описали качествата, които лидерът на левицата трябва да притежава и защо?
– Пет думи или само пет качества? Морал, компетентност, воля, целеустременост, принципност. Обикновени човешки качества. Това са качества, които трябва да притежава всеки политик, а лидерът трябва да ги проявява задължително, въпреки обстоятелствата и изкушенията. Но най-важното са делата, а не думите. Не може да обясняваш как ще модернизираш БСП, а да си намерил повод да не гласуваш против, когато ГЕРБ натовари България с 16 млрд. дълг. Как ще ти повярват, че не подкрепяш управлението на ГЕРБ, щом гласуваш в подкрепа на Цветан Цветанов. Политиката е отговорност и никой не може да прикрие делата си зад думи.
Когато си загубил два пъти избори с рекордно ниски резултати, трябва да носиш отговорност и да се оттеглиш, а не да се бориш отново за мандат точно преди ново изпитание за БСП – предстоящите президентски избори. Може и да се окаже, че нужно качеството на лидера е да се оттегли с достойнство, щом не допринася за успехи на партията.
– Какви са основните ви идеи и програма за възраждане на БСП?
– БСП е лява, социалистическа партия! Всеки ниен член и всеки, който иска да дойде в нашите редици, трябва да знае това, да го е осмислил и по възможност да го е уплътнил със знания за принципите и историята ни. Идеите ни имат реален образ и той е отразен както във вътрешнопартийните ни отношения и устройство, така също и в програмите, и политиките за държавно управление.
Чета за лансирана идея на един кандидат за лидер на БСП, общинските председатели да получават заплати. И сега има такива, които получават заплата, утвърдена от общинското ръководство. Там резултатите на избори и състоянието на организацията не са по-добри от общите за БСП. Ако целта на предложенията, които правят кандидатите, е да спечелят симпатиите с популизъм, това предварително обрича шанса за истинска промяна на неуспех.
Да, трябват промени, но те трябва да водят до реални механизми за стимулиране, оптимизация и взаимодействие в работата на структурите. Гръбнакът на партията са областните съвети. Техният председател трябва да се избира на областна конференция. Областната структура консолидира по-голям капацитет. Чрез нея могат да бъдат отразявани всички специфики, характерни за региона. Така една структура над общинските ще може отблизо и своевременно да подпомага възникнали проблеми. Ще се преодолее затварянето на общинските организации. Областният съвет ще осигурява по-бърза проводимост на идеите и решенията в двете посоки, от централното ръководство към структурите и обратно. На това ниво най-адекватно ще се извършват номинации на кадри, заради оценката на място за капацитета и приноса на подходящите кандидатури. На областните конференции ще се систематизират номинациите и ще се гласува подредбата на листите за народни представители.
– Очертайте вашата визия за лявото в България по принцип.
– БСП има 125-годишна история. Тя не е еднократен управленски, а политически проект, оправдал логиката и важността си със своята дълголетност. Възникнала е в конкретна обществена и икономическа среда, като изразител на потребностите на определени социални групи. През годините е развивала идейната си база и практическа политическа дейност в унисон с реалните обстоятелства, за някои, от които сама е създавала условия. Някои казват, забравете миналото. Не се съобразявайте с него, сега са други времена. Аз казвам: само опитът и знанията, които ни е дала историята, може да ни доведат до добри решения. Ключовият момент е именно в това, да отразяваме характера на реалната среда и потребностите на обществото за политиките, които провеждаме. И на първо място защита на определени социални групи и даване на равен шанс за реализация на всеки. Ние сме длъжни да способстваме развитието на икономиката и селското стопанство, на всички субекти, но и с участието на държавата, като регулатор и равноправен стопански субект. На всички е ясно, че в основата на гарантиране на благосъстоянието е силната икономика. Нужно е спешно да изправим на крака всички традиционни производства, да направим концепция за реиндустриализация на страната, но не с възстановяване на старите предприятия, защото те бяха част от структура на несъществуващо вече икономическо взаимодействие. Държавата трябва да защити интереса на всеки един от нас и да възвърне собствеността си върху монополите, които от държавни се превърнаха в частни монополи. Такъв монопол примерно е електропреносната ни мрежа до крайния потребител. В това се състои истинският патриотизъм. Да направим България силна, просперираща държава с работеща икономика и защитени национални интереси във всички направления на политическите и икономическите взаимоотношения.
Ако се върна към същината на въпроса, за „лявото по принцип“, то и по конституционно определение България е социална държава. Но само в управлението на БСП това имаше проекция, като законово защитен регламент. Пенсиите освен индексациите и еднократните добавки бяха обвързани с ритмична актуализация с така нареченото швейцарско правило.
Приоритет за финансиране са държавните детски заведения, училищата и университетите. Само в тях може да се отстоява национална концепция за изграждане на интелектуалния потенциал на новите поколения в условия на обща достъпност.
Здравеопазването също е конституционно гарантирано за всеки гражданин. Незабавно трябва да бъде сменено всяко управление, което не създава условие за финансирането и не организира ефективно управлението на здравната система.
Чудим се защо хората ни нямат доверие. Защото те не чувстват нашата подкрепа. На тези, които дебатират, каква трябвало да бъде партията днес, мога да им кажа: такава каквато беше през 2012, 2013. Тогава бях секретар по организационните въпроси. БСП беше активна във всички обществени реакции срещу кабинета „Борисов 1″. На безобразната финансова политика ние противопоставихме вълна от протести под наслов:“Сбогом Дянков, сбогом ГЕРБ!“. Категоричната ни позиция и съпричастност в протестите срещу проучването и добива на шистов газ спря намеренията на управляващите. Събирането на подписи в подкрепа за АЕЦ „Белене“ консолидира за каузата в подкрепа на атомната енергетика не само партията, но и поддръжниците и симпатизантите ни. Това липсва на БСП. Енергията и адекватността на водещата политическа сила. Именно това доведе и до предсрочното прекратяване на предишния мандат на ГЕРБ. Усещането и вярата на хора, че ние сме реална алтернатива.
– Защо предстоящият конгрес е важен за БСП? Какво очаквате да решат делегатите?
– Всеки конгрес е важен и се предшества от атмосфера на съдбовност. С какво 49-ият е различен? Най-точно отразява състоянието ни една мисъл на Антонио Грамши: “ Кризата е тогава, когато старецът умира, а младежът се двоуми да се роди“. Валидността за БСП на тези думи, произнесени в началото на миналия век, доказват, че обновата е непрекъснат процес.
След двата катастрофални резултата на последните парламентарни и местни избори нараства отговорността на делегатите, защото форумът наистина трябва да се превърне в повратна точка. Председателят Миков и екипът му прокламират „смяна в курса“, с което дават оценка за политиката на предшестващите ръководства, част от които са самите те. Това е демагогия. Делегатите трябва да материализират очакването на партията за промяна. Нова политика е възможна с енергията и решимостта на нови хора.
– БСП е единствената партия, в която се позволява да има вътрешна опозиция и членовете й да могат да изразяват свободно личното си мнение. Ще успеете ли да намерите баланса, да туширате междуличностните отношения в нея?
– С една част от тезата ви съм съгласен, с друга не. В БСП няма опозиция, а дискусия, породена от многообразието на възгледите, поради широтата на лявото пространство, която обхващаме като единствената автентична лява партия. Когато ръководството принадлежи или дава предпочитание на някое от идейните течения, това изостря вътрешнопартийната дискусия. Пътят за намиране на баланса минава през политическата зрелост на представителите на тези течения, защото ние всички сме социалисти. Партиите имат обществена мисия и това да се занимават предимно със себе си отнема от енергията им. Няма нито един член на БСП, чийто възгледи да не са формирани около идеята за солидарно и справедливо общество. Обща е и позицията за европейската ни перспектива, и за връзките, и сътрудничество с Русия. Нас нищо не ни разделя! Трябва да намерим повече неща, които да ни обединяват. Мисля, че предстоящите президентски избори ще подпомогнат сплотяването ни, защото то е важно за БСП и за България.
– Факт е, че младите хора са аполитични, не вярват на партии и на институции. Едва 1/3 гласуват на избори. Как ще ги привлечете на страната на лявото?
– Младите хора по природа не приемат социалните неравенства. Те искат едни и същи неща, независимо от произхода си, от социалния статус на своите родители. Либералният модел успя да създаде илюзорен свят на представи за силата и свободата на индивидуалната инициатива, но вече губи аргументи именно пред младите хора. Липсата на отчетлива политика към тях от всички политически сили ги направи скептични към партиите и политиците. Достъпът до образование става все по-труден, заради нарастващите такси в частните и държавните университети. Все повече родители срещат затруднение в това да издържат децата си, за да получат желаното образование. Абсурдно е да се плащат такси дори, за да тренират децата ни в спортните клубове. Как създаваме спортната слава на България и здравото поколение, ако децата на социално затруднените родителите нямат достъп до спортните съоръжения? Държавата и общините имат дълг в това. Огромен е проблемът и с младежката безработица. Без специални мерки ще продължи напускането на страната в търсенето на бъдеще. Нашата младежка структура също трябва да е по-ангажирана в приобщаване на своите връстници към идеите ни. Да почувстват силата на другарското рамо до себе си. Трябва да повярват, че гласуването и подкрепата за конкретна политическа сила може да промени нещата. Активното им включване ще определи и приоритетите в управленските ни програми, и в реалните политики. Младите хора могат да припознаят за свой изразител само активна партия, назоваваща директно проблемите, решителна в отстраняване на недъзите. Партия, която е на хората.

Източник: duma.bg