Любомир Симеонов: Като убих банкерката, се качих в колата и ми стана леко

140
blank

„Като убих банкерката, се качих в колата и ми стана леко. Все едно камък ми падна от сърцето. Получих облекчение.“ Това заяви в затворническото общежитие „Кремиковци“ един от най-известните му обитатели – Любомир Симеонов. 59-годишният мъж излежава 20-годишна присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева, пише „България днес“.

Покушението стана на 23 септември 2013 г. Симеонов хладнокръвно погуби жената с куршум в сърцето, след което се метна на колата и се предаде на полицията в Сливен. Билкарят оправда деянието си пред разследващи и съдии с фалита на фирмата си. Твърдеше, че дълго време бил изнудван от шефове на различни управленски позиции в Булбанк и нервите му не издържали. Ликвидирал Павлинка Йовчева за назидание. Бизнесменът пледираше в съда, че фирмата му процъфтявала, но от банката го изнудвали по кредит за одобрен европейски проект, а това довело до фалита й. Става дума за проект за строеж на фабрика за билки за 2,3 млн. лева. Любомир Симеонов ще излезе по-рано на свобода, защото работи в затвора „Фабриката трябва да е в село Черница, на 5 км от Сунгурларе. Тя е началото на края, както обичам да се шегувам. Но някой да те гледа в очите и да ти каже, че ще те утрепе, ще ти съсипе семейството, децата и ще те фалира – какво ще направиш? Искаха да ме заличат. Йовчева искаше аз да сменя избраната от мен строителна фирма, която да вдигне фабриката. Това се нарича мафия“, разпалва се затворникът. Две години и половина след кървавата саморазплата той вади на бял свят още нови твърдения. „Никъде не съм го казвал, но в прав текст Йовчева ми поиска 220 000 лв. Това се случи до банката в близост до две кофи за боклук. Казах й, че не е познала човека, и ми дойде да я хвърля в боклука. Ако бях го направил, може би нямаше да се стигне до убийството“, разказва Симеонов пред вестника. Килърът има своя версия защо лично е застрелял банкерката, а не е дал поръчката на друг. „Аз не застрелвам жената Павлина, а мафиота. Другият начин беше да отида в Амстердам, да си пия кафето 5 дни, докато някой свърши тая работа. Но трябва да ме познаваш, за да разбереш защо съм го направил. А аз не обичам да говоря за себе си“, казва Любомир. Казва, че близо две години се е борил с хората от банката, които го притискали. А с покушението постигнал малка победа. „След убийството схемата на банката за прибиране на пари от фирми вече не работи. Това е от половин година и важи за района на Бургас. Малко парченце, което още не върши работа. По-сериозният проблем са облечените с власт и пари, на които нищо не можеш да направиш“, казва бизнесменът билкар от затворническото общежитие „Кремиковци“, без да признае съжалява ли все пак за покушението. Убийството стана през септември 2013 г. „Гордея се с живота си. С това, което съм постигнал и направил. Каквото и да направи човек, не трябва да убива. Това е дар Божи. Но много години в нашата държава на власт застават хора с ниско IQ, мисленето на които е ограничено до техния джоб. Това е вредата. Дали съжалявам или не за убийството, съм сигурен, че не интересува никого. Това е лично мой проблем. Аз не съм дете. Какво ще мисля за неща, които са приключили. Това е минало – край! Ама сега да се тръшкам защо го направих или защо не…“, маха с ръка Любомир Симеонов. И до днес той не се е отказал от идеята да строи фабрика за билки. Замисъл, в който сякаш се е вманиачил. Ако го изпълни един ден, обещава да изплати присъденото обезщетение от по 100 000 лв. на съпруга и дъщерята на банкерката. „Имам ли задължения, ги изпълнявам. Ако дойде това време да пусна фабриката да работи, всеки, който има да взима пари от мен, ще си ги вземе. Ако не работи – с пенсията няма как да стане. Това е моя работа колко взимам. Пита ли се такова нещо, това е забранено със закон“, разпалва се бившият военен. С неохота той говори по друга тема – близките и приятелите. Твърди, че се радва на голямо внимание и подкрепа. „Никой не ме е оставил в затвора. Над 40 човека идват да ме виждат. Правят график кога да са тук. Не искам децата да идват, но ми е кеф, като ме посещават. Не ми харесва в затвора, но го приемам. Няма човек, който да ме познава и да не ме подкрепя“, не търпи възражения по въпроса затворникът и споделя, че никой никога не е тормозил съпругата му Соня навън. Въпреки че близките на застреляната Павлина имали основание. Писал е за своята истина до всички възможни инстанции. Протестира срещу далаверите и корупцията, които иска да срине. Спи спокойно и планува единствено строежа на фабриката за билки.