Бяхте ли шокирани да научите от публикуването на „Досиетата от Панама“ за всички онези политици от цял свят, които са използвали Панама и други „офшорни“ зони, за да се създадат финансови структури, където да скрият парите си? Ако е така, най-вероятно ще бъдете още по-шокирани да научите, че САЩ всъщност са най-големият данъчен рай в света – тук чужди граждани могат лесно и законно да избягат от задължението да разкриват това, което притежават.
Истинската новина обаче е как толкова много хора, които са работили за правителството по-голямата част от живота си, са натрупали толкова много пари. Отговорът очевидно е, че това е възможно чрез т.н. „вътрешни сделки” (сделки, основаващи се на достъп до служебна информация) и надценени „консултантски“ договори и ангажименти за публични лекции. Аз не съм фен нито на Бърни Сандърс, нито на Доналд Тръмп, но те правят услуга като говорят директно за политическата корупция. Тръмп признава (или дори се хвали), че през целия си живот е купувал политици. За семейство Клинтън се говори, че „струва” повече от $ 100 милиона. Хилъри ни казва, че тя се грижи за нас и жертва себе си за доброто на всички – точно като майка Тереза. Политиците и крони капиталистите, които ги финансират в замяна на доходоносни договори с правителството и услуги трябва някъде да скрият своите нечестно придобити доходи, така че те използват същите правни средства за финансова поверителност, които обикновените бизнесмени използват в опит да запазят богатството си.
Врявата около „Досиетата от Панама“ предизвика логично призиви за по-голяма финансова прозрачност. Дори и ако сте човек със скромни средства, дали бихте бил съгласен правителството да знае всичко за вашите харчове? Хората в правителството винаги ще уверяват народа, че каквато и да е лична информация – за доходите, данъците и здравните досиета – ще бъде напълно защитена. Но това е лъжа. През последните няколко години най-съкровените тайни на правителството на САЩ, засягащи националната отбрана, персонала и данъчните досиета бяха хакнати или откраднати. Твърде често хора в правителството използват чувствителна информация за свои цели или за обща злоупотреба спрямо гражданите и дори за изнудване. Ако цитираме британския писател и адвокат Стенли Броуди, „Идеята, че данъчните и финансови данни, активи и богатство на всички трябва да бъдат отворени за проверка от света като цяло, трябва да бъде изречена гласно, за да види нейната абсурдност.“.
Хората тук на Кайманите не обичат техният остров да бъде сочен като данъчен рай, защото, в действителност, той е къде по-малък данъчен рай в сравнение с щатите Делауеър, Уайоминг, Невада, както и с лондонското Сити и много други места по света. Жителите на Кайманите плащат редица данъци; те просто не плащат данък общ доход. Кайманите получават своята лоша слава от романи и филми, които ги представят като див запад и място за различни видове данъчни измами. Това до голяма степен е било грешно в миналото и със сигурност не е вярно и днес. Кайманите имат динамична индустрия за финансови услуги, която се базира до голяма степен на регулаторна ефективност и правна яснота и сигурност. Всъщност би било изключително глупаво да избереш Кайманите като място, на което да се опиташ да скриеш пари от данъчните, поради сключените споразумения за обмен на данъчна информация със Съединените щати, Великобритания и много други правителства.
Разкритията около „Досиетата от Панама“ е причина за атака на т.нар. „кухи“ компании. Повечето фирми започват като такива компании, което означава, че те имат малко или никакви реални активи или операции. Някои от тях прерастват в гигантски корпорации, други стават подходящи инструменти за инвестиции и производство, а по-малка част се използват за незаконни цели. Коли, къщи, кораби, самолети, компании и правителствени агенции може да се използват за законни дейности или, в ръцете на лоши хора, може да се използват за престъпни цели. Ако забраним всичко, което може да се използва за разрушителни цели, то всички ще се лежим голи в една пещера, без пръчки или камъни.
Факт е, че светът не може да функционира без висока степен на поверителност, включително финансова конфиденциалност. Страните, които я унищожават за собствените си и за други граждани, ще осъзнаят, че хората с пари просто ще преместят активите си на друго място, където биха се отнасяли с тях по-добре. И въпреки безкрайните опити на много страни и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да наложат пълно споделяне на финансова информация, винаги ще има места, които ще предоставят услуги на хората, които те искат и от които се нуждаят. (Има почти универсална забрана за някои твърди наркотици. Колко добре се спазва тя?) С развитието на новите технологии като например block chains[1], по-високи нива на криптиране и т.н., ще има все повече начини, с които да се премества и крие богатство.
Добре управляваните финансови центрове индиректно оказват влияние над правителствата да предоставят съответните добри условия за живот и бизнес в замяна на данъчните приходи, които събират. Може и да изглежда нелогично, но финансови центрове като Кайманите, които гарантират върховенството на закона и имат малко корупция, всъщност допринасят за световния просперитет чрез улесняване на правилното разпределение на капитала и осигуряване на необходимите убежища от корумпирани и престъпни правителства.
Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ във вторник, 12 април 2016 година. Поместваме я със съдействието на Института за пазарна икономика.
*Ричард Ран е старши научен сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж.
