Историята на Кирил Маринов не е история за един успял българин, а за един политически емигрант, който живее в Германия, но не е забравил за родното си място
Българин, емигрирал в Германия, до момента е дарил над 1 млн. лв. на родното си място. Кирил Маринов прави дарения вече повече от 20 години, разказва Би Ти Ви.
В дома за възрастни хора в село Горна Венерица никога не са виждали Кирил Маринов, но много добре знаят кой е. „Кирил Маринов е човекът, който ни даде линейката. Живее в Германия и се е сетил за нас”, казва един от жителите Моисей Спасов.
Кирил Маринов е дарил средства за изграждането на тренировъчно игрище за децата от футболната школа на града, детски площадки, помогнал е на домовете за деца с увреждания, средства дава и за църквата в село Винище и часовниковата кула там, както и за обновяване на паметника на загиналите от родното му село.
„Една велика българска певица казваше „откак се помня, все пея”, а за него важи приказката – откак го помня, все дарява. Ако съберем всички дарения през годините, искам да ви кажа, че само спортният комплекс е около 800 хиляди. Това е доста сериозна сума. Не знам, сигурно над милион и половина е всичко това, което последните две десетилетия и половина Кирил Маринов е направил”, казва кметът на Монтана Златко Живков.
От 67 години най-големият дарител на община Монтана живее във Франкфурт, Германия. „Това, което съм постигнал и съм направил не съжалявам и се гордея, че съм в Германия и се гордея, че съм българин и съм в състояние да помагам”, казва той.
Когато чул, че старческият дом в Монтана няма кола, с която да закарат болен възрастен мъж на преглед, Маринов веднага изпратил кола.
Кирил Маринов напуска България през септември 1944 г., едва 17-годишен.
„Аз бях в затвора, бях трудовак. И на 14 септември 1944 г. имаше избори. И на мен 2 седмици преди това ми каза разсилният „Киро, на 8 септември ще бъдеш арестуван”. Тогава комунистите правиха така – те ще арестуват някой, за да сплашат другите хора да гласуват за тях”, спомня си Маринов.
Същата нощ Кирил напуска България. Бяга в бивша Югославия, няколко месеца по-късно заминава за Италия, а своя нов дом намира в Германия.
„С брат ми започнахме търговия по улицата. Намерихме един малък магазин, наехме го. С този малък магазин започнахме работа, спечелихме доста пари и направихме още един магазин и съм бил търговец”, разказва мъжът.
За първи път се връща в България през 1992 г. Две години по-рано праща първите си помощи за България – легла за болницата в Монтана.
На въпрос какво е изпитал за първи път когато се е завърнал в града, Маринов казва: „Радост, че съм видял родното ми село. Съжаление, че много къщи бяха почти разбити. И селото не съществуваше вече. Умираше, отиваше към своя край”.
Днес Винище е пусто село, но малкото останали жители си спомнят за своя съселянин.
Като ученик, емигрантът бил влюбен в братовчедката на баба Маргарита. „Той даде на братовчедка ми едно писмо и тя не знае какво. А то снимката, дето си я е пазил толкова години! Влюбен в нея беше! И бяха чудни, видни, ходеха с едни терлички и копринени чорапи. Но така се ходеше тогава”, разказва тя.
Днес възрастната жена се грижи за църквата в селото, възстановена също от дарения на Кирил. Благодарение на него в селото е построена часовникова кула, възстановени са и паметниците на загиналите във войната.
„Той ми харесва това, че финансира, дава за изграждане на обекти, които остават. Остават след нас – нашите деца, нашите внуци да се наслаждават. Той за мен е човек с голямо сърце”, казва кметът на с. Винище Алексей Иванов.
Няма намерение да се върне за постоянно у нас, защото в Германия го считат за свой.
„Аз живея там 67 години. Ако се върна в България, аз нямам приятели. Аз съм сам, самотен. Обичам и двете страни, и България, и Германия”, споделя Маринов.
„Младите хора напускат България и искат само добър живот. Обаче никой не се напряга и да работи. Има много канали в България, по които хората получават пари, откъде – не знам. И което ме очудва – в България има в последно време повече милионери, отколкото в Германия”, допълва той.
Казва, че ще подаде ръка на всеки, който има нужда от помощ.
„Ежеседмично ми се обаждат хора от България и искат помощи. Обаче аз помощи на обществото – да, но на единични хора – не. Няма да го направя. И те се обиждат”, споделя добродетелят.
На въпрос защо няма повече хора като него, Маринов отговаря: „Някой път се сам питам „Абе ти най-умен ли си или най-глупав?”.
Днес Кирил обмисля следващото си добро дело. Той казва, че дарява вече 20 години, защото няма деца, а е спечелил пари и има късмет.
„Аз се гордея, че изпращам. За съжаление съм единственият. Тук има много богати българи, никой не дава нищо. Обаче аз нямам деца и се гордея моето име да не умре след моята смърт. И да оставим за хората там”, споделя той.
Иска хората да го запомнят с добро сърце. „Не алчен само за пари и че ако подари нещо, подарява го от сърце”.
