Само 21% от българите над 18 г. покриват някаква минимална физическа активност, необходима за поддържане на добра форма (т.е. поне 10 000 крачки дневно), а при българчетата между 11 и 17-годишна възраст, физически активни са 74,1%. Това обяви на пресконференция доц. Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, цитиран от БГНЕС.
Доц. Ханджиев посочва за сравнение, че в световен мащаб физически активни са 23,3% от хората над 18 г. и 80,7% от децата. Според него българчетата прекарват най-много време пред телевизионния екран, компютъра или лаптопа – средно по 25 часа седмично, което води до недостатъчна физическа активност и е предпоставка за затлъстяване.
Според доц. Ханджиев най-добрата превенция срещу затлъстяването са образователните програми за деца и родители, а не налагането на данъци върху храните. България е на пето място в Европа по отношение на детското затлъстяване според констатациите на Европейския конгрес по затлъстяване в Прага.
Пълнотата в детската възраст е предпоставка за развитие на тежки заболявания в бъдеще – затлъстяване, захарен диабет и т.н. През 2014 г. по света е имало 2 млрд. души с наднормено тегло. През 2025 г. те ще бъдат 2,7 млрд. Д-р Илко Семерджиев, почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, посочи, че с данъци, ефект върху възпитаването на навици за здравословен и балансиран начин на живот, не се постига.
В 11 от 25 страни са направени опити или се е въвел някакъв вид данък върху определени храни, но тази мярка не е повлияла позитивно върху нивата на затлъстяване. По тази причина някъде данъкът вече е отменен, а в други страни – отмяната е планирана. Ако такъв данък бъде въведен, според проучвания на индустрията, биха били закрити 1500 – 4200 работни места и оборотите биха намалели с над 300 млн. лв.”, обобщи бившият здравен министър. Той припомни, че нови данъци се предлагат от финансовите министри и се съгласуват със заинтересованите страни.
Според него по-скоро има нужда от целенасочена политика в областта на храненето. “Ако трябва да говорим за сериозни проблеми, свързани с храненето, не затлъстяването, а недохранването е по-сериозният проблем”, обяви д-р Семерджиев. Той цитира данни от последния доклад на Института за модерна политика „Социално-икономически права и уязвими групи през 2015 г”., в който се сочи, че стойността на Международния индекс на глада за България е 8,5 пункта. Това нарежда България на челна позиция сред европейските държави по степен на недохранване на населението.
За сравнение ситуацията в България е по-лоша от тази в Румъния, където индексът е 5.3, Сърбия – 7.1, в Македония – 5.9, а в Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5. “А това е още едно доказателство за лошо управление”, коментира данните д-р Семерджиев. “Не може да се говори за „вредни храни“, а за вредни хранителни навици и вредни количества”, заяви доц. Николай Ризов, водещ специалист по химия на храните. Той обясни, че за едни групи хора определени храни могат да бъдат нездравословни, но за други – те да са жизнено необходими.
